Николай Лилиев Прибытие в порт Залез в пристанищет

Красимир Георгиев
„ЗАЛЕЗ В ПРИСТАНИЩЕТО” („ПРИБЫТИЕ В ПОРТ”)
Николай Лилиев (Николай Михайлов Попиванов, 1885-1960 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Айдын Тарик


Николай Лилиев
ЗАЛЕЗ В ПРИСТАНИЩЕТО

На запад кървав мак пламти, догаря,
и сълзите му капят над водите
на теменужено море.

Един народ прехласнат в своя празник
по улиците весело търчи:
от изток идат седем яхти.

Те греят от възторг и чудеса
и носят от далечните пустини
седеф и янтар, и рубин.

Посрещат ги огньовете на фара,
от вълнолома – палави деца
и тяхната безгрижна вяра.

Пристанищната врява ги приема,
закотвят ги коравите ръце
на обгорените моряци.

Огряват ги последните лъчи
на слънцето, удавено в морето,
вечерницата бди над тях.

Спокойната вода ги отразява,
над нея се развяват знамена
от всички багри на дъгата.

И в леката мъгла на вечерта
ухае тоя чуден лес от мачти
на екзотичност и смола.


Николай Лилиев
ПРИБЫТИЕ В ПОРТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Айдын Тарик)

Кровавый мак заката догорает,
слезами охорашивая волны
фиалкового моря.

Народ охвачен праздником, ликуя
он улицами весело течёт:
с востока яхт седмица прибывает.

Их согревают крайние лучи
утопленного в море солнца;
вечерняя звезда над ними бдит.

Утихшая вода их отражает,
над коей развевеются знамёна
всех радужных оттенков.

Он восторгом сказочным согреты,
и из пустыней дальних нам везут
рубины, янтари и перламутры.

Их маяка огни встречают
и дети шаловливые на пирсе,
и беззаботная их вера в чудеса.

Их принимает гвалт портовый;
их руки загорелые, тугие,
просоленные, якоря бросают.

И лес волшебный этих мачт
благоухает в присмерке вечернем
камедью экзотических пустынь.